Постинг
09.09.2018 09:46 -
Епизоди 1 и 2
Автор: tombpom
Категория: Други
Прочетен: 380 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 09.09.2018 09:47
Прочетен: 380 Коментари: 0 Гласове:
0
Последна промяна: 09.09.2018 09:47
Интересни моменти от работата ми по центровете на Бургас
.1. До построяването на язовир „Камчия” през лятото понякога имаше недостиг на питейна вода. Изведнъж през 1971 започнаха да засаждат големи дървета и дори се появи и шадрафонче през административната сграда на кабелния завод. Разбирахме , че се чакат важни гости. На следващата сутрин ни казаха да облечем светлосините престилки и да слезем на 2 етаж. Строихме се в две редици , като на десния фланг бяха колежките. Делегация начело с Тодор Живков влезе в коридора. Той застана пред нас и запита къде работим. Отговорихме като войници „Ние работим в електронно изчислителния център към кабелен завод Васил Коларов гр. Бургас”. Директорът на завода пристъпи към една надарена колежка и я хвана за емблемата казвайки „ тука пише др. Живков”.В този момент се чу ТР- я- яс. Шок. От всички врати на коридора изкочиха непознати хора.. Погледнах към Т. Живков и видях как става от пода и да изтупва панталоните си казвайки „подхлъзнах се”. Делегацията заедно с охраната излезе от сградата. Разбрахме, че една стъклена плафониера на лампа от тавана е паднала, просто не е била добре закрепена. Маитапихме се, че така силно отгорхме кьде работим, че ламбите паднаха. На другия ден имахме вече нов директор. По точно нова директорка от градския комитет на партията. Дърветата и шадрафанчето изчезнаха. Знаехме , че .Живков е идвал в Бургас още няколко пъти, но не и в кабелния завод.
..2.. Някаква изгладняла мишка прегризва кабела в двойния под водещ към централния процесор(ЦП). ЕИМ спря да работи.За младите ЦП беше в размера на трикрилен гардероб. Нашите инжинери не можаха да открият повредата. Потърсихме помощ от фирмата Фуджицу. След отстраняване на повредата бе решено да кажем какви други проблеми имаме. От София пристигна мистер Йошида, специалист на фирмата Фуджицу.от екипа на монтиращите в МСДР София ЕИМ Факом 145. За целта началник отдел подържане, аз, една операторка и чистачката леля Комня посрещнахме в залата на ЕИМ мистер Йошида(един висок и симпатичен японец). Тъй като колегата инжинер не бе във форма(руски възпитаник, хванал там руската болест). На мен се падна честа да запозная японеца с проблевите ни. Първо го заведих до магнетофоните и му показах, че ни липсват накрайници и затова ползваме тиксо. Японецът се ококори. Заведох го до четеца на перфокарти. Показах лампата , която осветява перфокартите(произведена в Сливен). Японските лампи издържаха 200 часа и четеца работеше прекрасно. Мистер Йошида гледаше и не вярваше на очите си. За да стигнем до най-проблемното устройство line printer минахме покрай прозорците закрити с щори. Погледна и видя прах и умрели 2 мухи. Чух го да казва „льошо”. Дадох знак на леля Комня. Стигнахме до принтера, който беше със свален заден капак. На японски цокли с кабелчета бяха запоени руски тератрони. Те висяха като таратанци. Мистер Йошида се кривна на една страна и каза „моко льошо”, После попита „кой”. Посочих му седналия на стола колега с крак върху крак. Проследих погледа на японеца, който се бе спрял на обувката му. Видях, че подметката е разпрана и зяпа насреща. Японецът се залюля , хванах го и пратих операторката да донесе газирана вода. Помогнах му да седне на стола на операторката.. След като пи малко газирана вода японеца каза „Няма по добра техника от нашата. Работи без резервни части и консумативи при това модела F230 е в музея на фирмата Фуджицу. Браво на нашата техника и браво на вас”. След една година случайно се срещнах в София с мистер Йошида. За първи пьт видях японец да се развалнува при среща с нас българите.
.1. До построяването на язовир „Камчия” през лятото понякога имаше недостиг на питейна вода. Изведнъж през 1971 започнаха да засаждат големи дървета и дори се появи и шадрафонче през административната сграда на кабелния завод. Разбирахме , че се чакат важни гости. На следващата сутрин ни казаха да облечем светлосините престилки и да слезем на 2 етаж. Строихме се в две редици , като на десния фланг бяха колежките. Делегация начело с Тодор Живков влезе в коридора. Той застана пред нас и запита къде работим. Отговорихме като войници „Ние работим в електронно изчислителния център към кабелен завод Васил Коларов гр. Бургас”. Директорът на завода пристъпи към една надарена колежка и я хвана за емблемата казвайки „ тука пише др. Живков”.В този момент се чу ТР- я- яс. Шок. От всички врати на коридора изкочиха непознати хора.. Погледнах към Т. Живков и видях как става от пода и да изтупва панталоните си казвайки „подхлъзнах се”. Делегацията заедно с охраната излезе от сградата. Разбрахме, че една стъклена плафониера на лампа от тавана е паднала, просто не е била добре закрепена. Маитапихме се, че така силно отгорхме кьде работим, че ламбите паднаха. На другия ден имахме вече нов директор. По точно нова директорка от градския комитет на партията. Дърветата и шадрафанчето изчезнаха. Знаехме , че .Живков е идвал в Бургас още няколко пъти, но не и в кабелния завод.
..2.. Някаква изгладняла мишка прегризва кабела в двойния под водещ към централния процесор(ЦП). ЕИМ спря да работи.За младите ЦП беше в размера на трикрилен гардероб. Нашите инжинери не можаха да открият повредата. Потърсихме помощ от фирмата Фуджицу. След отстраняване на повредата бе решено да кажем какви други проблеми имаме. От София пристигна мистер Йошида, специалист на фирмата Фуджицу.от екипа на монтиращите в МСДР София ЕИМ Факом 145. За целта началник отдел подържане, аз, една операторка и чистачката леля Комня посрещнахме в залата на ЕИМ мистер Йошида(един висок и симпатичен японец). Тъй като колегата инжинер не бе във форма(руски възпитаник, хванал там руската болест). На мен се падна честа да запозная японеца с проблевите ни. Първо го заведих до магнетофоните и му показах, че ни липсват накрайници и затова ползваме тиксо. Японецът се ококори. Заведох го до четеца на перфокарти. Показах лампата , която осветява перфокартите(произведена в Сливен). Японските лампи издържаха 200 часа и четеца работеше прекрасно. Мистер Йошида гледаше и не вярваше на очите си. За да стигнем до най-проблемното устройство line printer минахме покрай прозорците закрити с щори. Погледна и видя прах и умрели 2 мухи. Чух го да казва „льошо”. Дадох знак на леля Комня. Стигнахме до принтера, който беше със свален заден капак. На японски цокли с кабелчета бяха запоени руски тератрони. Те висяха като таратанци. Мистер Йошида се кривна на една страна и каза „моко льошо”, После попита „кой”. Посочих му седналия на стола колега с крак върху крак. Проследих погледа на японеца, който се бе спрял на обувката му. Видях, че подметката е разпрана и зяпа насреща. Японецът се залюля , хванах го и пратих операторката да донесе газирана вода. Помогнах му да седне на стола на операторката.. След като пи малко газирана вода японеца каза „Няма по добра техника от нашата. Работи без резервни части и консумативи при това модела F230 е в музея на фирмата Фуджицу. Браво на нашата техника и браво на вас”. След една година случайно се срещнах в София с мистер Йошида. За първи пьт видях японец да се развалнува при среща с нас българите.
Няма коментари
