Постинг
19.05.2017 14:57 -
Анхиало могилата на Лесескепра и "голия бункер"
Автор: tombpom
Категория: Други
Прочетен: 617 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 19.05.2017 14:59
Прочетен: 617 Коментари: 0 Гласове:
0
Последна промяна: 19.05.2017 14:59
На 10,10,2015 г, в град Поморие се проведе премиерата на книгата "Анхиалос през античността" от проф. Иван Карайотов. За първи път видях г-н Карайотов през 1971 г., когато колега от ИЦ към Кабелния завод ме заведе на нумизматична сбирка в Бургас. Учудих се , че г-н Карайотов се интересува само от монетите на Месамбрия. За първи път тогава чух за информацията, която носи една монета . След няколко години проф. М. Лазаров , човекът извършил мащабни археологически проучвания в Поморие бе принуден да напусне Бургас. Спасителните археологични изследвания по време на прокопаването на канала за Камчйската вода към Поморие 1979 г. бяха ръководени вече от г-н Карайотов. Имах щастието през ученическите си години да разговарям с проф. Венедиков, като студент през лятото да помагам при морско проучване край нос Лахана ръководено от проф. Лазаров, а започвайки работа в Бургас да се запозная с г-н Карайотов. Затова слушах внимателно експозето на г-н професора. Той завърши с огорчение , защото на премиерата нямаше нито един работещ в Поморийския музей. Това мен не ме изненада. За 5 лета екскурзовод на Кухата могила видях какво ли не. Отивайки в музея имах чувството , че попадам сред преродени герои от "Шинел" на Гогол. Така е в малките градове. Което е кадърно е заминало за големите градове или в чужбина. Колкото пъти срещам местен леко пийнал зевзек чувам едно и също "Фибоначи, Фибоначи останахме ние двамата и добре облечените бизнесмени. Другите са обслужващ персонал и пенсии". Най-интересното за мен бе свързано с могилата на Лесескепра. Познавах я прекрасно и съм минавал многократно покрай нея. Могилата беше до северната ограда на Опитната станция и както много други бе с вкопан бункер. Не се качвах на нея заради наличието на змии. При разрушаването на могилата и изместване на бункера бе открито богато погребение. То бе извършено чрез трупоизгаряне на място и с богати дарове. Част от пръстта от могилата отиде за заравяне на солниците, а другата за направа на черния път в сегашния си вид. Бункерът поморийци наричат "голия бункер". В предните постинги съм го нарекъл Бункер1. Най-важното което научих от експозето на професора е, че даровете са били на около 10 см под бункера. Това е изключителен късмет.
Намерената керамика датира погребението в последната четвърт на I век пр. Хр. Интересното е , че нито доц. Балабанов нито проф. Карайотов са публикували надписа върху сбицата "на Лесескепра" с гръцки букви. На страница 36 от книгата могилата се определя като голяма. Затова реших да се консултирам с десетина текезесари работели по това време в местноста Кротиря, както и с трима хабилитирани н.с. агрономи от Опитната станция. Това ми отне повече от година време. Въпросът ми към тях бе, коя могила е по висока т.е. по голяма Кухата или на Лесескепра . Всички отговориха, че могилата е многократно по малка от Кухата и няма име. Височината на могилата на Лесескепра е разтоянието от основата на бункера до отворите на бруствера плюс 10-20 см. Като офицер от запаса на отделен морски инжинерен батальон целта на бункера ми е пределно ясна. Той е ДОТ(дълговременна отбранителна точка и съвсем не е служил за криене на немците. Разположението на бункерите обхваща залива от нос Кротирион до нос Лахана. Това е добре ешалонирана отбранителна линия срещу морски десант. Наблизо е била и бреговата морска батарея(стотина метра на запад от могилата на Лесескепра). Познавам местността, тъй като сега претежавам нива граничеща с оградата на поделението, което поморийци наричат батареята. Корегиране на огъня от нея се е водило от бункера на Шопова могила. От нея през войната е стреляно по руски самолет, в последствие паднал в морето на източния плаж. През 1961 или 1962 г. оръдията от батареята бяха докарани на жп гарата и от там за претопяване. Имаше едно бронзово оръдие с дуло повече от 4 м. В предходните постинги описвам могилите като големи, средни и малки . За база вземам най-известната Кухата могила - твърдо 8 метра висока.
1. Големи могили - равни или по-високи от 8 метра .Характерното за тези могили е наличието на собствено име: Кухата , Шопова, Четалтепе т.н.
2. Средни могили - от 3 до 8 метра. Те обикновено носят името на местността в която се намират: Тепетърла, Кабълъците и т.н.
3. Малки могили - до 3 метра височина на могилата. Те нямат собствено име. Казва се кой пореден номер са в местността. Могилата на Лесескепра е 4-тата в местността Кротиря.
Не мога да се въждържа и да запитам.
- Защо музея на Несебър има реплика от огърлицата на Лесескепра, а в Поморийския музей няма?
- Няма ли кой да поиска от Бургаския музей мраморния надпис на стратега Аполоний син на Ептейкент от Бизия. Мраморната плоча бе закупена от циганската махала Поморие и препродадена за 200 лева на Бургаския музей. От този надпис се разбира , че Анхиало е център на стратегия(област) със стратег(управител) по време на последните тракийски царе от I век сл. Хр. Знае се , че е женен за Леонто дъщеря на тракиеца Авлудзенис от Анхиало. Синовете им са също стратези в Тракия след 45 г. сл. Хр. , когато Тракия е вече римска провинция.
Умишлено не помествам снимка на "голия бункер". Считам, че е безсмислено после да се обяснявам на тези , за които дядо Полихрон би казал:
- От цървул трандафор не става!
край
Намерената керамика датира погребението в последната четвърт на I век пр. Хр. Интересното е , че нито доц. Балабанов нито проф. Карайотов са публикували надписа върху сбицата "на Лесескепра" с гръцки букви. На страница 36 от книгата могилата се определя като голяма. Затова реших да се консултирам с десетина текезесари работели по това време в местноста Кротиря, както и с трима хабилитирани н.с. агрономи от Опитната станция. Това ми отне повече от година време. Въпросът ми към тях бе, коя могила е по висока т.е. по голяма Кухата или на Лесескепра . Всички отговориха, че могилата е многократно по малка от Кухата и няма име. Височината на могилата на Лесескепра е разтоянието от основата на бункера до отворите на бруствера плюс 10-20 см. Като офицер от запаса на отделен морски инжинерен батальон целта на бункера ми е пределно ясна. Той е ДОТ(дълговременна отбранителна точка и съвсем не е служил за криене на немците. Разположението на бункерите обхваща залива от нос Кротирион до нос Лахана. Това е добре ешалонирана отбранителна линия срещу морски десант. Наблизо е била и бреговата морска батарея(стотина метра на запад от могилата на Лесескепра). Познавам местността, тъй като сега претежавам нива граничеща с оградата на поделението, което поморийци наричат батареята. Корегиране на огъня от нея се е водило от бункера на Шопова могила. От нея през войната е стреляно по руски самолет, в последствие паднал в морето на източния плаж. През 1961 или 1962 г. оръдията от батареята бяха докарани на жп гарата и от там за претопяване. Имаше едно бронзово оръдие с дуло повече от 4 м. В предходните постинги описвам могилите като големи, средни и малки . За база вземам най-известната Кухата могила - твърдо 8 метра висока.
1. Големи могили - равни или по-високи от 8 метра .Характерното за тези могили е наличието на собствено име: Кухата , Шопова, Четалтепе т.н.
2. Средни могили - от 3 до 8 метра. Те обикновено носят името на местността в която се намират: Тепетърла, Кабълъците и т.н.
3. Малки могили - до 3 метра височина на могилата. Те нямат собствено име. Казва се кой пореден номер са в местността. Могилата на Лесескепра е 4-тата в местността Кротиря.
Не мога да се въждържа и да запитам.
- Защо музея на Несебър има реплика от огърлицата на Лесескепра, а в Поморийския музей няма?
- Няма ли кой да поиска от Бургаския музей мраморния надпис на стратега Аполоний син на Ептейкент от Бизия. Мраморната плоча бе закупена от циганската махала Поморие и препродадена за 200 лева на Бургаския музей. От този надпис се разбира , че Анхиало е център на стратегия(област) със стратег(управител) по време на последните тракийски царе от I век сл. Хр. Знае се , че е женен за Леонто дъщеря на тракиеца Авлудзенис от Анхиало. Синовете им са също стратези в Тракия след 45 г. сл. Хр. , когато Тракия е вече римска провинция.
Умишлено не помествам снимка на "голия бункер". Считам, че е безсмислено после да се обяснявам на тези , за които дядо Полихрон би казал:
- От цървул трандафор не става!
край
Още за живота на християните - "Апо...
ЗАГАДКИТЕ НА ДРЕВНОСТТА (част 3)
ИЛЮМИНАТИ - елитът управляващ живота на...
ЗАГАДКИТЕ НА ДРЕВНОСТТА (част 3)
ИЛЮМИНАТИ - елитът управляващ живота на...
© На кого да заложим при букмейкъра за п...
US военен: Ние сме идиоти, Украйна е свъ...
Абе делиормански Платоне и Канте/накуп/
US военен: Ние сме идиоти, Украйна е свъ...
Абе делиормански Платоне и Канте/накуп/
Следващ постинг
Предишен постинг
Няма коментари