Постинг
20.04.2015 14:31 -
Анхиалските могили - втора част
Автор: tombpom
Категория: Други
Прочетен: 1386 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 11.05.2015 09:12
Прочетен: 1386 Коментари: 0 Гласове:
0
Последна промяна: 11.05.2015 09:12
....На 12 юли 1884 г. в 2 часа след обед Константин Иричек и анхиалският околийски началник А. Папасаула тръгват от Бургас за Анхиало. Минават по пясъчния провлак между морето и Атанасовското езеро (този път се използва и сега). След половин час те влизат в Анхиалското поле. "То е крайморска тераса, издигната 30-40 метра над морската повърхност около 25 километра надлъж и 10 нашир. От западна страна я загражда ниският айтоски Кючукбалкан, от северната - същинския Балкан, от изток - Черно море, от юг - Бургаския залив" ..... На много места стърчат високи старинни могили, които още в най-старите военни руски съчинения се препоръчват като прекрастно място за топографска ориентация; всяка от тях има свое име. Маджартепе, Чаталтепе и т. н." /1,стр.849/.
А) До масовата колективация на земята 1959 г.
1. Шопова(Маджартепе, Гюрова, Шопска) могила
До 1912 година е Маджартепе(Унгарска могила). Когато строителят шопа Гюро закупува 12 дка земя, граничестта с могилата, тя става Гюрова или Шопска и накрая получава името Шопова. Дядо Полихрон е закупил 5 дка лозе с източна граница могилата. Лозето имаше един ред десертно грозде, което много харесвах. Това бе могилата, която многократно изкачвах до върха. За първи път това стана през 1953 г. Тази година запомних с големия плач по смъртта на другаря Сталин/по време на резитбата/. За него рецитирахме как чичко Сталин от Русия пристигна на кушия и като буря, като хала премахна Капитала. Лятото бе дъждовно и непрекъснато пръскахме с бордолезов разтвор. Въпреки това гроздата бяха увити като с памук от спорите на маната(пероноспората). За моите 70 години досега не е имало по лоша година за лозарите. В късна есен почина и дядо. Въпреки лошата реколта и заменките, правени от ТКЗС, той си тръгна от този свят в стил Зорба Гърка. На двора буре вино, на масата пареята(компанията) му и цигани музиканти. През лятото, докато чаках поредната бъчва пълна с бордолезов разтвор, се качих на върха на могилата. Цялата могила бе оградена с концентрични кръгове от колове с бодлива тел до билото. До него водеше тясна пътека. Стъпвайки на билото видях вкопан бункер и нещо като "въртележка". Заинтересуван от нея тръгнах първо натам и като на длан видях залива между нос Кротирион и нос Лахана. Виждаше се зеленчуковата градина на града с двата си кладенеца на 10-12 м от брега на морето. (На това място след 1962 г бе изграден къмпинг "Европа". Сега терена на целия къмпинг е застроен с хотели). Въртележката се оказа съоръжение, което явно е служело за поставяне на оптичен уред. Обикновено след като въртях съоръжението влизах в бункера, който бе на север от нея. Бункерът бе вкопан до отворите на бруствера и в него се влизаше по 6-7 стъпала. Вътре в него имаше две отделни стаички. Видът им бе на току що изпразнен и почистен команден или наблюдателен пункт. В първата стаичка по стените висяха на места къси кабелчета, а във втората имаше само две. Не бях виждал такава изолация и откъснах едно червено и едно черно кабелче от първата стаичка.През 1962 г ги занесох в МЕИ-София. Около източната част на могилата имаше пръснати парчета мрамор, от които правихме билички. В същата посока към града пространството понякога се ползваше за харман.
Могилата бе доста по висока от Кухата могила, т.е. бе 10-12 метра. Широчината й бе над 60 метра в посока север-юг. Почти нямаше трева, а на цвят изглеждаше жълтеникава. Сега могилата е собственост на БНА, не се ползва и има пазач.
През 2006 г "Надм. вис. на триангулачната точка е 25 м. Макс. вис. в И край около 5 м. Макс. диам. около 50 м."2 стр. 16/
2. Кухата могила(Тракийска гробница, Кротиря 3)
Тя се намира в землището на Опитна станция - Поморие. Станцията бе създадена през 1956 г за отглеждане на южни култури. Интересна е историята на земята. В началото на XIX век тя е притежание на три по-големи собственици и 24 малки такива. Най-известен е Еврейския чифлик на фамилията Коен. Наближавайки втората световна война Коен решава да напусне страната. За целта дарява чифлика на Министерството на просвещението, за да се направи земеделско училище. Основният му мотив е, че българите държат много на образованието на децата си. Към него се включват със земя и другите две фамилии. На 24 дребни собственици ТКЗС прави заменки. През 1997 г наследник завежда дело за получаване на земята в реални граници. Директорът на станцията ме помоли да заведа вещо лице до предоставената земя в местността на "Харманите" т.е. до Шопова могила. Потърсихме наследници на Коен. Оказаха се в Англия и Турция. Прави им чест, че те потвърдиха волята на родителите си.
През 1954 г за първи път видях гробницата и то благодарение на познат войник-бреговак. Влязох през пробива на централната част на кпола(затворен при реставрацията 1959 г). Това, което видях , бе купчини буклуци, прилеипи и дупки по нишите и стените оставени от иманяри. Централната колона бе доста повредена. Могилата бе тревясала и правеше много лошо впечатление.
Височината й бе 8 метра, а диаметъра на основата север-юг 63 м.
3. Чаталтепе(чатал/ турс. вилка/, V- образна, Twins penks /върхове близнаци/ в случая сиамски)
Могилата имаше два върха и гордо се извисяваше на полето. Според легенда това е могила на двама братя. Около нея равна необработена земя На двата върха - вкопани бункери. Когато бяхме наблизо, винаги се катерих на върха.
Височината на Чаталтепе бе колкото на Шопова могила, но широчината при основата бе доста по голям. От билото на Шопова могила идеално се виждаха двата симетрични върха. Височината на могилата 9 - 12. Могилата е дадена от община Поморие под аренда.
През 2006г. "надм. вис. на върха 43.60 м. вис. 7 м., в диаметри 80-85 н. С.-Ю. 70 м И.-З.Оригиналните диаметри били по-големи защото на места перифериата е изядена"/2 стр. 15/.
4,5. Кротиря 1,2 (грц. край/градски/)
През 1957 г. започна изграждането на път Е87 (Бургас - Сл. бряг). За запълване и подравняване бе разкопана и излолзвана пръстта от две могили и 40-50 см. от почвата около тях. Материалите от гробовете са бронзов светилник(лампа), бронзови и разчупени керамични съдове. Те са датирани за периода I пр. Хр. - I сл. Хр. и се намират в Бургаския музей. Наблизо бе черният път за еврейския чифлик и Шопова могила. Понякога минавахме от тук на път за лозето. След смъртта на дядо и ликвидацията на месаро-колбасарската кооперация "Архангел Михаил", на която баща ми бе председател, той се зае с лозята и нивите на дядо.
Могилите бяха по-малки от Кухата могила.
Б) В младежката група към бригадата на С. Ялъмов ТКЗС - Поморие
Групата се състоеше от деца на кооператури в ТКЗС. От нея излязоха професор по математика(Франция), директор на завод(Пловдив), директор на гимназия, ръководител на ИЦ(Бургас) и специалисти по туризъм и читалищна дейност.
6. Тепетърла(турс. могила на полето, т. е. начална или крайна в това поле)
За пътя Анхиало - Акве Калиде е последна и обратно първа за пътя от Акве Калиде(Мин. бани). На този римски път е имало 12 каменни стълба т.е. 12 римски мили(1 р. миля =1480 м.). Височината на могилата бе 6 - 8 м.
През 2006 г."надм. вис. на върха 21.80 м. вис 5 м., макс диам. 32 м. В центъра й в Ю, И и З периферни иманярски изкопи"/2 стр.15)
7. Изравнителя(водохранилище за нуждите на ТКЗС)
Могилата е на пътя Акве Калиде - Анхиало. За намиращия се в Поморийския музей архитрав се говори, че е отрит до могилата. Тя бе по-висока от Кухата и по-малка от Шопова могили т.е. височината й е била 9-10 м. Могилата заема най-високото място в района. През 70 години ТКЗС сваля пръст от върха и прави бетонно корито 20Х20 м. То се пълни с вода от водоизточници източно от могилата. Водата е служела за гравитачно поливане и направа на разтвори за пръскане. Тук е мястото да спомена , че до 1959 г. поморийци правеха бордолезовия разтвор с вода от 3 кладенеца близо до пътя Бургас-Сл. бряг. Единият от тях бе с мрамор на отвора. Друг такъв кладенец с мрамор има и в местността Лахана. Този и още един наблизо бяха зациментирани от ТКЗС през 1960 г.
През 2006 г. "макс. вис. 3 м, макс диам 53-54 м. В центъра е вкопано масивно бетонно водохранилище 20 х 20 м."/2 стр. 15/
8,9. Кабалъци 1, 2(турс.грубовато, грапаво пасбище)
Единствената могила запазила се след 1944 г. поради близостта си до летище Сарафово. Вижда се идеално от пътя Бургас - Поморие.
През 2006 г. "надм. вис. на върха 66.90 м.,макс. диам. 48 м. На върха бетонна контролна точка. В южната част вкопан бункер. Периферията на могилата е терасирана"/2 стр. 15/. На 100 м югоизточно е номер 2 почти унищожена от бункера и пръстта е иззета.
Кабалъците видях за първи път през лятото на 1958 г. Набрахме дини от бостана и заедно с баща ми тръгнахме за Бургас през Сарафово. Избрахме новият път , представляващ едно платно покрито с чакъл заради по-късото разтояние. Преди това минавахме през с. Каменар. Новият път минаваше през центъра на Сарафово и наближавайки го видях двете могили. Помня много добре това пътуване. На връщане влизайки в Сарафово, ни настигна лятна буря с гръмотевици. Изведнъж на самият път падна огнена диня и тръгна към нас. Конят спря, баща ми се прекръсти и ме мушна под седялката. Не мина и минута когато чух силен гръм и избухна пожар. Гореше трафопостта на Сарафово и тока угасна навсякъде. Спряхме на кръчмата, накараха ме да уринирам на камък и след това да погаля коня. Тръгнахме за вкъщи и стигайки манастира "Св. Георги" изведнъж коня започна да трака по блокчетата като на парад. Указа се , че е бил военен и на врата му имаше номер. Дори и в ТКЗС този кон ме познаваше и махаше с опашка като ме види.
В) След 1977 година
11. Гробницата на Лесескепра(Кротиря 4)
През 80-те години съветските ръководители взеха решение за ограничаване употребата на алкохол. Отзвука в България бе намаляване на винените сортове и създаване на нови лозя с десертни сортове. Започна подравняване на терен северозападно от Кухата могила. Познавах района и помня наклон и малък баир. На малка могилка при изкопни работи бе разрушен гроб(според работещите в станцията това се случи през 1978 г. на около 800 м. северозападно от Кухата могила). Разпръснати бяха много предмети. Проучването им бе извършено от археолога на Бургаския музей П. Балабанов. Материалите включваха златни накити, бронзови, глинени и стъклени съдове, козметични материали и култови предмети. Публикувани са от П. Балабанов в Археология XXI, 3, 1979 стр. 23-32 "Могилно погребение на богата тракийка от Анхиало". На една от златните обеци с гръцки букви е изписано името Лесескепра. Могилата бе малка с диаметър 2-3 м. и височина около 1-1.5 м.
В Поморийския музей е отбелязана в посока изток от Кухата могила. Да ама не. "В друг сектор на некропола, недалече от Куполната гробница , източно от нея през 1973 г. беше разкрито погребение на жена със златни обеци, гривна от бронзова тел и бронзова монета на Септимий Девер, сечена в Анхиало /проф. Ив. Карайотов/". Това не е гроба на Лесескепра.
10. Паралимня 1(грц.покрай залива/Поморийското езеро/)
Пролетта на 2001 г. посетих риголваната нива на приятел. Целта бе да преценим какви подложки са необходими за овощна градина. Нивата е в местността Паралимня и в долния си край достига до Поморийското солено езеро. Тази част до брега на езерото бе проблематична и я разглеждахме обстойно. Навръщане видях малка могила наблизо. Тя е близо до пътя за Сл. бряг, висока 1-1.5 м. и максимална широчина 2-3 м. В източната и страна се виждаше иманярски изкоп. Разпитах стари хора, които знаят за могилата. Споменаха, че преди години там е намерен връх на копие.
* Бункер 1
Юни 2006 г. след обяд очаквах група австрийски пенсионери от Албена. Пристигна обаче джип със софийски номер. От него слезе добре облечен бизнесмен и охраната му. Помолиха ме да ги заведа до бункера, който се вижда от върха на могилата.Качих се на колата и спряхме до вратата на закрито поделение(батареята). Пазачът го нямаше , кучетата пуснати и вратата заключена. Предположих за какво идваме и им показах да погледнат на изток т. е. към гробищата. Не вярвам някой да иска да бъде в хотел до гробищата. Потеглихме и стигнахме до бункера тъй като той бе на самия път. Ясно се виждаше , че е вкопан около 1.70 м. , но пръст нямаше. Ясно бе, че е имало малка могила. Пръстта според някои е отишла да запълни солниците в града. Знае се, че солниците бяха запълнени с изкопана пръст от строежите, строителни отпадаци и пръст от някои могили.
Височините на могилите дадени от мен са спрямо Кухата могила. За нея твърдо се знае , че е висока 8 м. (27 римски стъпки). Ъгълът на склона към основата й бе 190 - 210. Като гимназист обърнах внимание на разликите между купчините сол от солниците и могилите. Разглеждах отношението между височината и радиуса на основата, т.е. тангенса на ъгъла.
Започнах с К. Иричек и ще завърша с него. "Анхиало е център на околия с два града, 51 села и 21462 жители, гърци 8499, турци 7911, българи 5005 и 744 цигани/1 стр. 858/". Двата града са Анхиало и Бургас, които влизат в Анхиалската митрополия.
.
.
Използвана литература
1. Акад. Константин Иричек. Лътувания по България изд. 1974 г.
2. Известия на историческия музей Поморие 2007 г.
А) До масовата колективация на земята 1959 г.
1. Шопова(Маджартепе, Гюрова, Шопска) могила
До 1912 година е Маджартепе(Унгарска могила). Когато строителят шопа Гюро закупува 12 дка земя, граничестта с могилата, тя става Гюрова или Шопска и накрая получава името Шопова. Дядо Полихрон е закупил 5 дка лозе с източна граница могилата. Лозето имаше един ред десертно грозде, което много харесвах. Това бе могилата, която многократно изкачвах до върха. За първи път това стана през 1953 г. Тази година запомних с големия плач по смъртта на другаря Сталин/по време на резитбата/. За него рецитирахме как чичко Сталин от Русия пристигна на кушия и като буря, като хала премахна Капитала. Лятото бе дъждовно и непрекъснато пръскахме с бордолезов разтвор. Въпреки това гроздата бяха увити като с памук от спорите на маната(пероноспората). За моите 70 години досега не е имало по лоша година за лозарите. В късна есен почина и дядо. Въпреки лошата реколта и заменките, правени от ТКЗС, той си тръгна от този свят в стил Зорба Гърка. На двора буре вино, на масата пареята(компанията) му и цигани музиканти. През лятото, докато чаках поредната бъчва пълна с бордолезов разтвор, се качих на върха на могилата. Цялата могила бе оградена с концентрични кръгове от колове с бодлива тел до билото. До него водеше тясна пътека. Стъпвайки на билото видях вкопан бункер и нещо като "въртележка". Заинтересуван от нея тръгнах първо натам и като на длан видях залива между нос Кротирион и нос Лахана. Виждаше се зеленчуковата градина на града с двата си кладенеца на 10-12 м от брега на морето. (На това място след 1962 г бе изграден къмпинг "Европа". Сега терена на целия къмпинг е застроен с хотели). Въртележката се оказа съоръжение, което явно е служело за поставяне на оптичен уред. Обикновено след като въртях съоръжението влизах в бункера, който бе на север от нея. Бункерът бе вкопан до отворите на бруствера и в него се влизаше по 6-7 стъпала. Вътре в него имаше две отделни стаички. Видът им бе на току що изпразнен и почистен команден или наблюдателен пункт. В първата стаичка по стените висяха на места къси кабелчета, а във втората имаше само две. Не бях виждал такава изолация и откъснах едно червено и едно черно кабелче от първата стаичка.През 1962 г ги занесох в МЕИ-София. Около източната част на могилата имаше пръснати парчета мрамор, от които правихме билички. В същата посока към града пространството понякога се ползваше за харман.
Могилата бе доста по висока от Кухата могила, т.е. бе 10-12 метра. Широчината й бе над 60 метра в посока север-юг. Почти нямаше трева, а на цвят изглеждаше жълтеникава. Сега могилата е собственост на БНА, не се ползва и има пазач.
През 2006 г "Надм. вис. на триангулачната точка е 25 м. Макс. вис. в И край около 5 м. Макс. диам. около 50 м."2 стр. 16/
2. Кухата могила(Тракийска гробница, Кротиря 3)
Тя се намира в землището на Опитна станция - Поморие. Станцията бе създадена през 1956 г за отглеждане на южни култури. Интересна е историята на земята. В началото на XIX век тя е притежание на три по-големи собственици и 24 малки такива. Най-известен е Еврейския чифлик на фамилията Коен. Наближавайки втората световна война Коен решава да напусне страната. За целта дарява чифлика на Министерството на просвещението, за да се направи земеделско училище. Основният му мотив е, че българите държат много на образованието на децата си. Към него се включват със земя и другите две фамилии. На 24 дребни собственици ТКЗС прави заменки. През 1997 г наследник завежда дело за получаване на земята в реални граници. Директорът на станцията ме помоли да заведа вещо лице до предоставената земя в местността на "Харманите" т.е. до Шопова могила. Потърсихме наследници на Коен. Оказаха се в Англия и Турция. Прави им чест, че те потвърдиха волята на родителите си.
През 1954 г за първи път видях гробницата и то благодарение на познат войник-бреговак. Влязох през пробива на централната част на кпола(затворен при реставрацията 1959 г). Това, което видях , бе купчини буклуци, прилеипи и дупки по нишите и стените оставени от иманяри. Централната колона бе доста повредена. Могилата бе тревясала и правеше много лошо впечатление.
Височината й бе 8 метра, а диаметъра на основата север-юг 63 м.
3. Чаталтепе(чатал/ турс. вилка/, V- образна, Twins penks /върхове близнаци/ в случая сиамски)
Могилата имаше два върха и гордо се извисяваше на полето. Според легенда това е могила на двама братя. Около нея равна необработена земя На двата върха - вкопани бункери. Когато бяхме наблизо, винаги се катерих на върха.
Височината на Чаталтепе бе колкото на Шопова могила, но широчината при основата бе доста по голям. От билото на Шопова могила идеално се виждаха двата симетрични върха. Височината на могилата 9 - 12. Могилата е дадена от община Поморие под аренда.
През 2006г. "надм. вис. на върха 43.60 м. вис. 7 м., в диаметри 80-85 н. С.-Ю. 70 м И.-З.Оригиналните диаметри били по-големи защото на места перифериата е изядена"/2 стр. 15/.
4,5. Кротиря 1,2 (грц. край/градски/)
През 1957 г. започна изграждането на път Е87 (Бургас - Сл. бряг). За запълване и подравняване бе разкопана и излолзвана пръстта от две могили и 40-50 см. от почвата около тях. Материалите от гробовете са бронзов светилник(лампа), бронзови и разчупени керамични съдове. Те са датирани за периода I пр. Хр. - I сл. Хр. и се намират в Бургаския музей. Наблизо бе черният път за еврейския чифлик и Шопова могила. Понякога минавахме от тук на път за лозето. След смъртта на дядо и ликвидацията на месаро-колбасарската кооперация "Архангел Михаил", на която баща ми бе председател, той се зае с лозята и нивите на дядо.
Могилите бяха по-малки от Кухата могила.
Б) В младежката група към бригадата на С. Ялъмов ТКЗС - Поморие
Групата се състоеше от деца на кооператури в ТКЗС. От нея излязоха професор по математика(Франция), директор на завод(Пловдив), директор на гимназия, ръководител на ИЦ(Бургас) и специалисти по туризъм и читалищна дейност.
6. Тепетърла(турс. могила на полето, т. е. начална или крайна в това поле)
За пътя Анхиало - Акве Калиде е последна и обратно първа за пътя от Акве Калиде(Мин. бани). На този римски път е имало 12 каменни стълба т.е. 12 римски мили(1 р. миля =1480 м.). Височината на могилата бе 6 - 8 м.
През 2006 г."надм. вис. на върха 21.80 м. вис 5 м., макс диам. 32 м. В центъра й в Ю, И и З периферни иманярски изкопи"/2 стр.15)
7. Изравнителя(водохранилище за нуждите на ТКЗС)
Могилата е на пътя Акве Калиде - Анхиало. За намиращия се в Поморийския музей архитрав се говори, че е отрит до могилата. Тя бе по-висока от Кухата и по-малка от Шопова могили т.е. височината й е била 9-10 м. Могилата заема най-високото място в района. През 70 години ТКЗС сваля пръст от върха и прави бетонно корито 20Х20 м. То се пълни с вода от водоизточници източно от могилата. Водата е служела за гравитачно поливане и направа на разтвори за пръскане. Тук е мястото да спомена , че до 1959 г. поморийци правеха бордолезовия разтвор с вода от 3 кладенеца близо до пътя Бургас-Сл. бряг. Единият от тях бе с мрамор на отвора. Друг такъв кладенец с мрамор има и в местността Лахана. Този и още един наблизо бяха зациментирани от ТКЗС през 1960 г.
През 2006 г. "макс. вис. 3 м, макс диам 53-54 м. В центъра е вкопано масивно бетонно водохранилище 20 х 20 м."/2 стр. 15/
8,9. Кабалъци 1, 2(турс.грубовато, грапаво пасбище)
Единствената могила запазила се след 1944 г. поради близостта си до летище Сарафово. Вижда се идеално от пътя Бургас - Поморие.
През 2006 г. "надм. вис. на върха 66.90 м.,макс. диам. 48 м. На върха бетонна контролна точка. В южната част вкопан бункер. Периферията на могилата е терасирана"/2 стр. 15/. На 100 м югоизточно е номер 2 почти унищожена от бункера и пръстта е иззета.
Кабалъците видях за първи път през лятото на 1958 г. Набрахме дини от бостана и заедно с баща ми тръгнахме за Бургас през Сарафово. Избрахме новият път , представляващ едно платно покрито с чакъл заради по-късото разтояние. Преди това минавахме през с. Каменар. Новият път минаваше през центъра на Сарафово и наближавайки го видях двете могили. Помня много добре това пътуване. На връщане влизайки в Сарафово, ни настигна лятна буря с гръмотевици. Изведнъж на самият път падна огнена диня и тръгна към нас. Конят спря, баща ми се прекръсти и ме мушна под седялката. Не мина и минута когато чух силен гръм и избухна пожар. Гореше трафопостта на Сарафово и тока угасна навсякъде. Спряхме на кръчмата, накараха ме да уринирам на камък и след това да погаля коня. Тръгнахме за вкъщи и стигайки манастира "Св. Георги" изведнъж коня започна да трака по блокчетата като на парад. Указа се , че е бил военен и на врата му имаше номер. Дори и в ТКЗС този кон ме познаваше и махаше с опашка като ме види.
В) След 1977 година
11. Гробницата на Лесескепра(Кротиря 4)
През 80-те години съветските ръководители взеха решение за ограничаване употребата на алкохол. Отзвука в България бе намаляване на винените сортове и създаване на нови лозя с десертни сортове. Започна подравняване на терен северозападно от Кухата могила. Познавах района и помня наклон и малък баир. На малка могилка при изкопни работи бе разрушен гроб(според работещите в станцията това се случи през 1978 г. на около 800 м. северозападно от Кухата могила). Разпръснати бяха много предмети. Проучването им бе извършено от археолога на Бургаския музей П. Балабанов. Материалите включваха златни накити, бронзови, глинени и стъклени съдове, козметични материали и култови предмети. Публикувани са от П. Балабанов в Археология XXI, 3, 1979 стр. 23-32 "Могилно погребение на богата тракийка от Анхиало". На една от златните обеци с гръцки букви е изписано името Лесескепра. Могилата бе малка с диаметър 2-3 м. и височина около 1-1.5 м.
В Поморийския музей е отбелязана в посока изток от Кухата могила. Да ама не. "В друг сектор на некропола, недалече от Куполната гробница , източно от нея през 1973 г. беше разкрито погребение на жена със златни обеци, гривна от бронзова тел и бронзова монета на Септимий Девер, сечена в Анхиало /проф. Ив. Карайотов/". Това не е гроба на Лесескепра.
10. Паралимня 1(грц.покрай залива/Поморийското езеро/)
Пролетта на 2001 г. посетих риголваната нива на приятел. Целта бе да преценим какви подложки са необходими за овощна градина. Нивата е в местността Паралимня и в долния си край достига до Поморийското солено езеро. Тази част до брега на езерото бе проблематична и я разглеждахме обстойно. Навръщане видях малка могила наблизо. Тя е близо до пътя за Сл. бряг, висока 1-1.5 м. и максимална широчина 2-3 м. В източната и страна се виждаше иманярски изкоп. Разпитах стари хора, които знаят за могилата. Споменаха, че преди години там е намерен връх на копие.
* Бункер 1
Юни 2006 г. след обяд очаквах група австрийски пенсионери от Албена. Пристигна обаче джип със софийски номер. От него слезе добре облечен бизнесмен и охраната му. Помолиха ме да ги заведа до бункера, който се вижда от върха на могилата.Качих се на колата и спряхме до вратата на закрито поделение(батареята). Пазачът го нямаше , кучетата пуснати и вратата заключена. Предположих за какво идваме и им показах да погледнат на изток т. е. към гробищата. Не вярвам някой да иска да бъде в хотел до гробищата. Потеглихме и стигнахме до бункера тъй като той бе на самия път. Ясно се виждаше , че е вкопан около 1.70 м. , но пръст нямаше. Ясно бе, че е имало малка могила. Пръстта според някои е отишла да запълни солниците в града. Знае се, че солниците бяха запълнени с изкопана пръст от строежите, строителни отпадаци и пръст от някои могили.
Височините на могилите дадени от мен са спрямо Кухата могила. За нея твърдо се знае , че е висока 8 м. (27 римски стъпки). Ъгълът на склона към основата й бе 190 - 210. Като гимназист обърнах внимание на разликите между купчините сол от солниците и могилите. Разглеждах отношението между височината и радиуса на основата, т.е. тангенса на ъгъла.
Започнах с К. Иричек и ще завърша с него. "Анхиало е център на околия с два града, 51 села и 21462 жители, гърци 8499, турци 7911, българи 5005 и 744 цигани/1 стр. 858/". Двата града са Анхиало и Бургас, които влизат в Анхиалската митрополия.
.
.
Използвана литература
1. Акад. Константин Иричек. Лътувания по България изд. 1974 г.
2. Известия на историческия музей Поморие 2007 г.
Няма коментари
